69 Heinrich Böll Quotes on عقاید یک دلقک, عصیان and The Clown - Quotes.pub

Here you will find all the famous Heinrich Böll quotes. There are more than 69 quotes in our Heinrich Böll quotes collection. We have collected all of them and made stunning Heinrich Böll wallpapers & posters out of those quotes. You can use this wallpapers & posters on mobile, desktop, print and frame them or share them on the various social media platforms. You can download the quotes images in various different sizes for free. In the below list you can find quotes in various categories like عقاید یک دلقک, عصیان and The Clown

Телефонът продължаваше да звъни, силно, мъжествено, бодро, аз тъкмо щях да хвърля върху него една възглавница, но си метнах хавлията, отидох в хола и застанах пред звънящия телефон. Мениджърите имат здрави нерви и издръжливост, за тях думи като „чувствителност на артистичната душа“ са равнозначни с думите „Дортмундско акционерно дружество за бира“ и всеки опит да се говори с тях сериозно за изкуство и за хора на изкуството, би било чиста загуба на време. Те знаят точно и това, че дори един безсъвестен човек на изкуството има хиляди пъти повече съвест от един съвестен импресарио, и те разполагат с едно оръжие, срещу което никой не може да излезе: голата истина, че артистът не може да върши нищо друго, освен онова, което върши: да рисува картини, да пътува из страната като клоун, да пее песни, да извае от камък или гранит „нещо трайно“. Артистът е като жената, която не може нищо друго, освен да обича и хлътва по първото мъжко магаре, което й се изпречи. На експлоатация се поддават най-добре артистите и жените, а у всеки импресарио има нещо сводническо — между един и деветдесет и девет процента. Звъненето бе типично сводническо.
— Не знам много за клоуните, но все нещичко зная. Обаче, че се къпят в кафе, е ново за мен.Той може да бъде много остроумен.— Не се къпя в кафе, татко — казах му, — исках само да си налея кафе, но не успях.Поне сега можех да му кажа тате, но вече бе късно.— Искаш ли да пийнеш нещо?Той се засмя, погледна ме недоверчиво и попита:— И какво имаш в къщи?Отидох в кухнята: в хладилника беше конякът, имаше и няколко бутилки минерална вода, лимонада и една бутилка червено вино. Взех от всичко по едно шише, занесох ги в хола и ги наредих пред баща ми на масата. Той си извади очилата от джоба и започна да изучава етикетите. Като поклати неодобрително глава, отстрани най-напред коняка. Знаех, че обича да пие коняк и казах обидено:— Но този изглежда добра марка.— Марката е превъзходна — отвърна той, — но и най-добрият коняк не струва, когато е изстуден.— Боже мой — казах тогава, — конякът не се ли слага в хладилника?Погледна ме над очилата, сякаш току-що се бях отдал на содомия. Той е и по свой начин естет. Сутрин връща препечената си филийка три-четири пъти в кухнята, докато Анна ги докара най-сетне до точно необходимия кафяв загар, една мълчалива борба, която започва всяка сутрин отново, защото Анна така или иначе смята препечените филийки за „англосаксонска дивотия“.— Коняк в хладилник — каза баща ми презрително, — ти наистина ли не знаеш или само се правиш? Човек никога не може да разбере кога какво говориш!— Не знам — отговорих му.Погледна ме изпитателно, усмихна се и изглежда ми повярва.— А толкова пари хвърлих за твоето възпитание — каза тогава.Това трябваше да прозвучи иронично, така както един почти седемдесетгодишен баща разговаря със своя напълно възрастен син, но иронията не му се удаде, тя застина при думата пари. Клатейки глава той отстрани и лимонадата, и червеното вино, и каза:— При тези обстоятелства минералната вода ми се струва най-сигурната напитка.
Реших още веднъж да се обадя на Зомервилд и да му кажа, че намирам много подло от негова страна да ми се подиграва, че съм моногамен. Но почти всички образовани католици проявяват тази мръсна черта — или се крият зад крепостните стени на догмите и размахват около себе си издялани от догми принципи, или, ако човек ги изправи лице срещу лице с техните „непоколебими истини“, се усмихват и се позовават на „човешката природа“. В краен случай се усмихват подигравателно, като че ли току-що са били при папата и той им е дал частичка непогрешимост. Така или иначе, когато някой започне да приема сериозно техните хладнокръвно провъзгласявани истини, той се оказва или „протестант“, или човек, напълно лишен от чувство за хумор. Ако някой започне да говори с тях сериозно за брака, те изваждат насреща своя Хенрих Осми. С тоя топ стрелят вече от триста години насам и с това искат да покажат колко строга е тяхната религия. А когато искат да покажат колко великодушна е тя, колко огромно е нейното сърце, започват да разказват анекдотите за Безевиц, вицове за епископи, но правят това само в кръга на „посветените“, в който — сега вече няма никакво значение, дали са левичари или десничари — те включват „просветените“ и интелигентните. Когато на времето предложих на Зомервилд да разкаже някога и от амвона прелатската история за Безевиц, той побесня. От амвона те стрелят — когато става въпрос за мъже и жени — само със своя най-голям топ — Хенрих Осми. Едно кралство за един брак! Правото! Законът! Догмата!
По-рано, винаги преди да започна тренировката си, изплезвах език, за да стана колкото може по-близък със самия себе си, преди да захвана отново да се отдалечавам от себе си. По-късно изоставих това и започнах да се вглеждам всеки ден в отражението на лицето си, без да прилагам каквито и да било трикове. Гледах лицето си всеки ден по половин час, докато накрая се откъсвах от моето собствено аз: тъй като нямам склонност да се любувам на себе си, често ми се струваше, че вече съм близко до полудяването. Чисто и просто забравях, че лицето, което виждам в огледалото, е мое, и когато завършвах тренировката, обръщах огледалото към стената, а ако по-късно през деня случайно минех покрай някое огледало, се уплашвах: в банята, в тоалетната стоеше някакъв чужд човек, за когото не можех да разбера сериозен ли е или комичен, някакъв дългонос, блед призрак — и тогава се втурвах, колкото мога по-бързо при Мари, за да се огледам в нейното лице.
Deve-se neste momento - relacionando-a com certas informações do dicionário - formular ainda a pergunta: o que são afinal os bens da vida humana? Quem nos diz que um determinado bem é superior ou inferior? Há lacunas desagradáveis nos dicionários, até nos mais conhecidos. Pode-se demonstrar que há pessoas para quem DM 2,5 são um bem muito superior a qualquer outra vida humana, com excepção da deles, e há até outros que, por amor a um bocado de chouriço de sangue, que conseguem ou não apanhar, arriscam sem hesitação os bens das mulheres e dos filhos, como, por exemplo: uma vida familiar alegre e a presença de um pai ao menos uma vez radiante. E que significado tem esse bem, que louvamos sob o nome de F.(Felicidade)? Que diabo, este está bem perto da F., se consegue juntar as três ou quatro beatas que chegam para ele fazer outro cigarro ou se pode beber o resto de Vermute de uma garrafa que se deitou fora, aquele precisa para ser feliz durante cerca de dez minutos - pelo menos segundo o costume ocidental de amor a ritmo acelerado-, mais precisamente: para estar ràpidamente com a pessoa que naquele momento deseja, precisa de um avião a jacto particular, no qual voa entre o pequeno-almoço e o chá da tarde, sem que a pessoa que legal e religiosamente é a sua E.(Esperança) dê por isso, até Roma ou Estocolmo ou (neste caso precisa do tempo até ao pequeno-almoço do dia seguinte) até Acapulco - para ter relações com a ou o desejado - homem-com-homem, mulher-com-mulher ou simplesmente homem-com-mulher.
Сега лежах съвсем изоставен в тази глупава ръждивочервеникава вана, стените на банята бяха облицовани с черни плочки, но ваната, сапуниерката, кранът на душа и дъската на тоалетната чиния бяха ръждивочервени. Липсваше ми гласът на Мари. Докато мислех за нея, изпитах чувството, че тя не може да чете на Цюпфнер дори и библията, без да се чувства предателка и развратница. Тя трябваше да си спомни за хотела в Дюселдорф, където ми беше чела за Соломон и Савската царица, докато заспах преуморен във ваната. Зелените килими в хотелската стая, тъмните коси на Мари, гласът ѝ, после тя ми донесе запалена цигара и аз я целунах.Лежах покрит до шия със сапунени пяна и мислех за Мари. Тя не можеше да върши нищо с него или при него, без да си спомня за мене. В негово присъствие не можеше да завърти дори капачето на пастата за зъби. Колко често ние двамата бяхме закусвали заедно, бедно или разкошно, набързо или спокойно, прекалено рано призори или късно сутринта, с много мармалад или без никакъв мармалад. Самата представа, че тя закусваше с Цюпфнер всяка сутрин по едно и също време, а след това той тръгваше с колата си за своята католическа канцелария, ме докара почти до молитвено настроение. Молех се никога да не се стига до закуска с Цюпфнер.
Мария тоже слегка побледнела, но ей импонируют интеллектуалы - от этого я так и не смог ее отучить; интеллект Кинкеля импонировал также будущей госпоже Фредебейль: словесную обработку, которой ее подвергли, она сопровождала вздохами, на мой взгляд почти неприличными. Поистине, на бедняжку обрушился целый интеллектуальный смерч, в ход было пущено все - от отцов церкви до Брехта, и, когда я, отдышавшись немного, пришел с балкона, они впали в состояние полной прострации и пили крюшон... и все это только потому, что бедная простушка похвалила "неплохие рассказики" Бенна.Сейчас у нее уже двое детей от Фредебейля, хотя ей еще нет двадцати двух; телефонные звонки все еще раздавались в их квартире, и я представил себе, что в эту минуту она возится с молочными бутылочками, детскими присыпками, пеленками и вазелином, донельзя беспомощная и сконфуженная, и еще я подумал о ворохе грязного детского белья и о груде жирной немытой посуды на кухне. Однажды, когда они доконали меня своими разговорами, я вызвался помочь ей по хозяйству - подсушивать хлеб, делать бутерброды и варить кофе; исполнять такую работу мне куда менее противно, чем участвовать в беседах определенного свойства.